Възрожденската църква "Св. Николай" се намира в гробището на китното селце Гложене, Тетевенско.

Построеният през 1836 г. възрожденски храм, макар и да се намира днес в твърде лошо състояние, все още носи в себе си свободолюбивия дух на местните българи от тази епоха. Според преданието, черквата е изградена и изографисана със средствата на дошлия по тези места в началото на XIX в. Захарий Николаевич от Бесарабия. Местното население е успяло да съхрани спомена за някогашния си голям благодеятел в следната легенда: "За да спаси сестра си от посегателствата на местния господар, нашият бесарабски сънародник го убил по време на коситба. Яхнал коня му и избягал по неведоми пътища, докато стигнал Румъния. Там се запознал с гложенски имигранти. Търсел манастир, в който да се моли за извършения смъртен грях. Упътил се към Гложенската обител "Св. Георги", където останал като послушник. По-късно се оженил за гложенка и станал свещеник в селото, събрал пари и построил храма, в който служил дълги години"
Интересен е фактът, че синът на строителя на храма - Андрей Захаров, е бил участник в Ботевата чета (1876 г.).
Гложенската черква "Св. Николай", подържала българския и християнски дух в продължение на почти цял век, спира да фукционира през 1918 г. с построяването на новия селски храм "Св. Димитрий Солунски". Така на практика, губи значимостта си и постепенно започва да се руши, за да стигне в плачевното положение, в което се намира днес. Покривът ѝ е рухнал (през 2004 г.), забелязват се големи пукнатини по зидовете, дървените врати са изгнили, а стенописната украса е почтни напълно заличена.
През 2005 г. започва ремонт на покрива с отпуснатите 10 000 лв по програма "Малки демонстративни проекти", но радостта на гложенци, че таченият от тях храм ще бъде възстановен, не продължила за дълго. След две години на мъчителен "ремонт", работата спира, единственото, направено е дървена покривна конструкция само над олтара, останалата (по-голяма) част от църквата продължава да е изложена на преките атмосферни влияния. За жалост, тукашният случай е поредното потвърждение на порочната практика на "усвояване" на средства, а не на употреба и прилагане?!
Поради гореописаните обстоятелства през 2007 г. гложенци са били принудени да отпразнуват 170-годишнината на старинния храм в действащата селска църква "Св. Димитрий".

Архитектура и изкуство:
В архитектурно отношение църквата "Св. Николай" представлява еднокорабна, едноапсидна постройка. За масивния ѝ градеж са били използвани каменни блокове и ломени камъни споени с хоросан. Полуцилиндричният свод (сега рухнал) също е изграден от каменни блокчета. Входът на храма е от запад, но има такъв и на северната стена. Вътрешността се е осветявала от големи правоъгълни прозорци. Фасадна декорация липсва, изключение правят двете розети - по една (високо горе) на западната и източната фасада.
От стенописната украса, която вероятно е покривала цялата вътрешност на храма, днес са оцелели само стенописите в олтарното пространство, при това в много лошо състояние.
Тъй като храмът не е действащ от много години, иконостасът и иконите му не са запазени, а и съдбата им не е известна.

 Понастоящем църквата се намира в излючително окаяно състояние. За да бъде съхранена възстановяването ѝ не би трябвало да търпи никакво отлагане!